Джузепе дел'Агата

ЕВРОПА, КИРИЛИЦАТА И ЙОРДАН РАДИЧКОВ

През IX век европейското политическо и културно пространство е относително по-отворено, отколкото това би могло да се каже за следващите епохи. Рим и империята на Карл Велики провеждат спрямо Константинопол - т.е. спрямо Новия Рим, легитимния наследник на Римската империя, политика на взаимно идеологическо, политическо и религиозно признание, независимо че по времето на патриарх Фотий между тях съществува подчертан конфликт. След свалянето на Фотий и след държавния преврат, довел до убийството на император Михаил III, братята Константин и Методий, които преди това са били изпратени от същия този император във Велика Моравия (по това време заплашително приклещена между Каролингите от запад и българското царство от юг), се отправят в Рим да получат канонично признание за предприетото от тях наистина епохално дело - създаването на първия славянски литературен език. Създаден върху фонетичната и морфологичната основа на българските диалекти от Солунско и синтактично организиран по модела на гръцкия език – този език (старобългарски или старославянски, както и да искаме да го наричаме), който има южнобългарска езикова основа и е бил предназначен за евангелизирането на моравските славяни, след покръстването на Владимир през 988 г. ще стане, макар и с известни фонетични промени, езикът на цялото дълго руско Средновековие и на цяла Slavia orthodoxa. Нека да припомня, че Константин и Методий тръгват за Рим във време, когато едното от тежките наказания за обвинените в престъпления феодали в Каролингската империя е било изпращането им в земите на западните славяни (mittere ad Sclavos).

От XIІ-ХIII в. датира група кратки каменни надписи с кирилски букви, издълбани върху една мраморна плоча, използвана по-късно в архитрава на една от вратите на известната катедрална (по онова време) църква "Св. Мартин" в град Лука. Лука, който се намира на 20-ина км от Пиза, през XIV в. е бил любимо място за пребиваване на Карл, крал на Бохемия и император на Свещената Римска империя. През тази епоха градът е един от най-важните центрове по т.нар. Via Francigena, т.е. по пътя, свързващ Свещената Римска империя с Рим и оттам с Божи гроб. Един от тези кратки надписи гласи: "дьйаконъ муромьскъи псалъ". Тези три думи, издълбани с издържан старобългарски правопис, с ерове по принцип там където трябва да бъдат, свидетелстват за пътешествието на този дякон от далечния руски град Муром (който впрочем е разрушен до основи през 1239 г. при татаро-монголското нашествие на Батай). Вероятно поклонник на път за Рим, той е изпитал необходимост да обезсмърти момента на преминаването си през Лука, движейки се в едно пространство, в което едновременно съществуват и Русия, и Западът.

<< Предишна страница         Следваща страница >>