Голямата награда за итература на Софийския университет „Свети Климент Охридски” тази година се присъжда на Йордан Радичков.
Наградата идва не за да почете известността , а да удостои присъствието. Присъствието е екзистенциална категория, докато известността е ефект от суетата, която едва ли някога ще спре да ни залива. Присъствието е отпечатък, неповторим личен знак, който съвременниците и потомците не мога да отминат. Така е, защото знакът притежава способността да ни заговаря, той притегля погледа и провокира ленивите рефлекси. Такъв знак е творчеството на Йордан Радичков и знакът е удостоен с днешната награда.
Всички ние участваме в суматохата на живота, но на малцина е дадено да я опишат, да усетят чаровете и безумието на световния ентусиазъм. На Йордан Радичков е дадена тази щастлива, а може би и тъжна дарба. С нейната помощ вече четири десетилетия той гради свойте светове. Добре знаем с какво са население тези „странно летящи” и странно стоящи светове – там са тенците и верблюдите, там бродят белите вълзи от Турно Мъгуреле, там Лазар върти своята лазарица, а Гоце Герасков отговорно лети до Луната. Един свят на откритите възможности, на изкривените перспективи и на мъдрото съпричастие. Свят на „свирепото настроение” и на „неосветените дворове”
Нека да погледнем за миг и откъм другата страна. И да кажем, че Радичков се създава, утвърждава и успява като писател в един идологически регламентиран свят. В него дори правилата и принудите не са толкова опасним по-опасно е прелъстяването. Там творецът трябва да формулира своето лично решение спрямо „възвишения обект на идеологията”. Радичков взема своето решение, като се заселва трайно в странните земи на сказанията и митическото въображение. Става дума не за „бягство”, защото в мита не се бяга, митът ни застига. Именно той ни проговаря чрез гласовете в Радичковите гротески.
 Това което прави писателят, е да отваря „дъното” на света и да ни прави свидетели на представи, на вярвания, на езици, които бавно се оттеглят в невидимото. И ето, че с това творчество читателят става не просто свидетел, а съучастник на нещата, които се случват в немислимото и в невидимото. В този смисъл светът „Радичков” е уникален шанс. Шанс да се види какво има от обратната страна на нещата. Там, в обратната страна на нещата, порастват нишите светове. Там се променят нашите светогледи, за да се спасят от плоскостта на видимото.
 Тази награда се присъжда и на обратната страна на нещата.

 Доц.дфн. Валери Стефанов
 Декан на факултета по славянски филологии
 СУ „Св. Кл. Охридски”