Скитъл съм каде ли не по света и съм виждал какви ли не чудесии, като индийски змиеукротители например, които, свирейки с най – прости свирки, направени от кратуни, карат страшните змии кобри да играят по свирките им и как по даден от тях знак пъргави като невестулки мангусти влизат в двубой с големи тропически змии, побеждавайки ги под безразличните погледни на свещени индийски крави, а така също и Тадж Махал, Ниагарския водопад, Хеопсовата пирамида и Сфинкса, но по-дивно и по загадъчно място от моя роден северозападен край не срещнах никаде. Тук най-обикновените природни явления, каквито са дъждът, гръмотевиците, мъглите или снегът и най-простата история са белязани с особен знак. Те носят нещо странно в себе си, заблудени са в неяснота и тайнственост като лицето на кадъна, тъй че никога не можете да видите цялото лице, а виждате само очите й.
Някои наричат този край още Бермудски триъгълник, където изчезват предимно кораби и самолети. Тук буквално всяко нещо може да изчезне по необясним за човека начин, без да остави каквато и да е било следа от себе си. Нещо повече, бих допълнил, че много неща в областта изчезват тъй загадъчно и суеверно, едва ли не с намесата на извънземни сили. Да се вярва в такива сили в смисъла, в който говорят днес фантастите, очаквайки посещението на летящи чинии, зелени човечета от други цивилизации и прочие, е наивно, обаче никой не може да отрече колосалната енергия, която движи Вселената и върти небесните тела с шеметна скорост при най-пълна тишина. Не твърдя, че всяко нещо от заобикалящата ни среда има пръст Божи. Иззад някои явления и събития можем да зърнем лицето на дявола, но цялата природна подредба, с нейната загадъчност и тайнственост, е божествена. И тъй като бедния човешки ум не е в състояние да разгдае всичко, остава още много храна за човешкото въображение. Благодарение на своето въображение човекът одомашни част от звезното небе, доближи го до себе си и по този начин направи разбираем и за своя ум големи звездни купуве и съзвездия, назовавайки ги Рало, Квачка, Кола, Кумува слама. Наред с това, без да ще, той разшири и границите на собствения си двор на селището и на землището си, включвайки в тях цели небесни съзвездия.
Център на областта, в която съм се родил и главно негово седалище е градът Монтана. За сто години той сменя четири пъти името си: Кутловица, Фердинанд, Михайловград, Монтана. Честата смяна на имената показва, че градът иска по някакъв начин да се скрие от себе си, без да остави следи, подобно на бягащата по снега лисица, която мете с опашка и заличава следите.

   

 

<< Предишна страница         Следваща страница >>