Скъпи приятели,
Благодаря ви за високата чест, която ми оказвате с тази награда.
Вълнувам се и се притеснявам, че доидох тук при вас. За съжаление, нямах възможност да получа университетско образование. Имах тежко детство, буквално останах сирак. Единствената възможност, която ми се отдаде, бе да завърша търговска гимназия. За мой късмет срещнах много добри учители, които ме насърчаваха и ми помагаха. Живях с изключително интересни хора, съседи и роднини. Чрез тези хора можах да се докосна до живота на народната душа. Разказите им ме обгръщаха постоянно и отвсякаде, вълнуваха ме и се вселяваха някъкси в мене, завладяваха ме целия.
Когато по-късно започнах да пиша, аз всъщност малко измислях, по-често често прибягвах до чутото от втора и трета ръка. Не пренебрегвах и живяното от мен, колкото невероятно и фантастично и да изглеждаше. До мен винаги беше мама. Тя подхранваше въображението ми, когато се препъвах и идваше на помощ. Децата й много обичаха да слушат нейните разкази. Тя с тях пълнеше цялата ни къща. Тези разкази са просмукани в стените на нашия дом. Те са и дълбоко в мен, потаени в дъното на душата ми, будни и спокойни. Когато пишех, аз се вълнувах и бях в странна радостна възбуда. Особено радостно бе докосването ми до театъра.
При писането на книга писателят се отнася към читателя някакси доверително, едва ли не съзаклятнически. Това нещо, което става на четири очи и между двама човека. Докато в театъра работата е съвсем друга. Тя има особена публичност. В театъра дори и незначителната реплика може да взриви залата за голям ужас на цензурата. Затова управляващите гледаха на театъра като на руски пищов. Не знаеха кога ще гръмне и кого ще улучи.
Научавам, че университетът има проблеми със своята издружка. Да ни пази Бог, ако се посегне с лека ръка върху образованието на младите хора. Един народ, за да може да изпълнява своите високи цели, трябва да е здрав и добре образован. Това исках да споделя с вас, като се надявам споделеното да бъде посрещнато с разбиране.
Благодаря на всички за присъствието и за вниманието. Бъдете живи и здрави, дано даде Бог и в бъдеще да се срещаме. И още нещо да допълня. Тук виждам много млади хора. Това ме изненадва. Аз четох в пресата, че в България остава без млади хора, тъй като ние тук останахме само старците. Но виждам сега, че не е така. Да сте живи и здрави и вие и младите, защото във вас ни е надеждата. А когато човек загуби надеждата, всичко е изгубено на този свят.

        „Светът на физиката” – издание на Съюза на физите в България